Гарантиране на правото на убежище 

Всички хора, които бягат от преследване или тежки посегателства в собствената си държава, имат право да поискат международна закрила. Убежището е основно право и предоставянето му на лица, които отговарят на критериите, определени в Женевската конвенция от 1951 г. за статута на бежанците,  е международно задължение за държавите — страни по Конвенцията, което включва държавите – членки на ЕС. ЕС включи условията за предоставяне на международна закрила в своята нормативна база и разшири концепцията чрез създаване на категория лица, на които е предоставена международна закрила, в допълнение към бежанците, т.е. лица, ползващи се от субсидиарна закрила.

Правото на убежище е гарантирано от член 18 от Хартата на основните права на ЕС . Член 19 забранява колективното експулсиране и защитава хората от принудително отвеждане, експулсиране или екстрадиране към държава, в която съществува сериозен риск да бъдат осъдени на смърт, да бъдат подложени на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание.

Държавите — членки на ЕС, са се договорили за обща европейска политика в областта на убежището, включително субсидиарната или временната закрила.

Процедурите за предоставяне на убежище трябва да бъдат едновременно справедливи и ефективни в целия Съюз. Това е основата на общата европейска система за убежище  (ОЕСУ).

Общата европейска система за убежище се състои от няколко законодателни акта , обхващащи всички аспекти на предоставянето на убежище:

  • Регламент „Дъблин“, , с който се определя държавата членка, компетентна за разглеждането на молбата за убежище.
  • Директива относно процедурите в областта на убежището, която установява общите стандарти за справедливи и ефективни процедури в областта на убежището;
  • Директива относно условията на приемане, която установява минимални общи стандарти за условията на живот на кандидатите за убежище и гарантира, че кандидатите получават достъп до жилищно настаняване, храна, здравеопазване и заетост;

Директива относно признаването, която установява кое лице отговаря на условията за бежанец или лице, на което се предоставя субсидиарна закрила, и която предоставя редица права за бенефициерите (разрешения за пребиваване, документи за пътуване, достъп до заетост и образование, социални и здравни грижи).