Законодателна власт 

Как протича законодателният процес?

На ниво парламентарна комисия даден член на Европейския парламент съставя доклад въз основа на предложение за "законодателен текст", представено от Европейската комисия, която притежава изключителните правомощия за законодателна инициатива. Парламентарната комисия гласува този доклад и при нужда внася в него изменения. След като текстът бъде изменен и гласуван на пленарно заседание, позицията на Парламента се счита за приета. Този процес може да се повтори един или повече пъти, в зависимост от типа на процедурата и от това дали е постигнато или не съгласие със Съвета.

При приемането на законодателните актове съществуват следните процедури: обикновена законодателна процедура (съвместно вземане на решение), при която Парламентът и Съветът са равнопоставени, или специални законодателни процедури, прилагани единствено в определени области, в които Европейският парламент има само консултативна роля.

Следва да се подчертае, че по определени теми (като например данъчно облагане) Европейският парламент изразява единствено консултативно становище в рамките на т. нар. "процедура на консултация". В някои случаи, определени в Договора, консултацията е задължителна, тъй като правното основание го налага. Тогава дадено предложение може да придобие силата на закон единствено ако Парламентът е изразил своето становище. В тези случаи Съветът не е упълномощен да взема решения самостоятелно.

Обикновената законодателна процедура придава еднаква тежест на решенията на Европейския парламент и на Съвета на ЕС по отношение на редица области (като икономическо управление, имиграция, енергетика, транспорт, околна среда, защита на потребителите и др.). Огромната част от европейското законодателство се приема съвместно от Европейския парламент и Съвета.

Кликнете върху графиката, за да разгледате в подробности как протича обикновената законодателна процедура!

Процедурата за съвместно вземане на решение е въведена от Договора от Маастрихт (1992 г.), като впоследствие е разширена и опростена от Договора от Амстердам (1999 г.). С влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. преименуваната обикновена законодателна процедура стана главната законодателна процедура в системата на ЕС за вземане на решения.

Процедура на консултация

Европейският парламент може да одобри или да отхвърли законодателно предложение или да предложи внасянето на изменения в него. Съветът не е законово обвързан да следва становището на Парламента, но в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз, той не трябва да вземе решение без да го е получил.

В началото, Римският договор от 1957 г. предоставя на Парламента съвещателна роля в законодателния процес, като законодателството се предлага от Комисията и се приема от Съвета.

Единният европейски акт от 1986 г. и Договорите от Маастрихт, Амстердам, Ница и Лисабон разшириха последователно правомощията на Европейския парламент, който вече може да съзаконодателства на равни начала със Съвета в значителен брой области (вж. обикновена законодателна процедура), а консултацията се превърна в специална законодателна процедура (и дори незаконодателна процедура), използвана в ограничен брой случаи.

Тази процедура понастоящем е приложима в ограничен брой законодателни области като изключения в областта на вътрешния пазар и конкурентно право.

Одобрение

Преди известна под наименованието "процедура на одобрение“ (assent procedure), тази процедура беше въведена с Единния европейски акт през 1986 г. в две области: споразумения за асоцииране и споразумения за присъединяване към Европейския съюз. Приложното поле на процедурата беше разширено от всички последващи изменения в Договорите.

Като незаконодателна процедура тя обикновено се прилага за ратификацията на някои споразумения, договорени от Европейския съюз, или е приложима предимно в случаите на тежко нарушение на основни права съгласно член 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) или при присъединяването на нови държави-членки на ЕС или при договорености за оттегляне от ЕС.

Като законодателна процедура тя трябва да бъде използвана и когато се приема ново законодателство в областта на борбата срещу дискриминацията и понастоящем предоставя право на вето на Европейския парламент, също когато се прилага общото правно основание за субсидиарност в съответствие с член 352 от ДФЕС.

Други законодателни процедури

Наред с четирите основни законодателни процедури, съществуват и други процедури, които се прилагат от Европейския парламент в специфични области.

Процедура за даване на становища по член 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз (Валутен съюз)
Комисията и Европейската централна банка представят на Съвета доклади относно напредъка на държавите-членки, ползващи се с дерогация във връзка с изпълнението на техните задължения с оглед осъществяването на Икономическия и валутен съюз. След като Парламентът представи своето становище, Съветът, по предложение на Комисията и въз основа на критериите, установени в чл. 140, параграф 1от ДФЕС, определя кои от държавите-членки, ползващи се с дерогация, изпълняват условията за приемане на единната валута, след което преустановява режима на дерогация, прилаган за тези държави-членки. При тази процедура, Парламентът приема препоръките в пакет и не може

Процедури, свързани със социалния диалог
Една от целите на Съюза е да поощрява социалния диалог между социалните партньори с оглед постигането на споразумения и сключването на конвенции. Съгласно чл. 154 от Договора за функционирането на ЕС, Комисията има за задача да поощрява провеждането на консултации със социалните партньори в рамките на Съюза и във връзка с това, след консултиране със социалните партньори, представя на Парламента възможните насоки за действие на Съюза. Всеки документ на Комисията или всяко споразумение, сключено от социалните партньори, се подлага за разглеждане от съответната компетентна комисия на Европейския парламент. Когато социалните партньори са постигнали споразумение и заедно са поискали това споразумение да бъде приведено в изпълнение с решение на Съвета по предложение на Комисията в съответствие с член 155, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, компетентната комисия внася предложение за резолюция, с която се препоръчва приемане или отхвърляне на искането.

Процедури, свързани с разглеждането на доброволни споразумения
Когато Комисията възнамерява да прибегне до доброволни споразумения вместо издаването на законодателен акт, тя уведомява за това Парламента. Компетентната парламентарна комисия съставя доклад по собствена инициатива по реда на чл. 48. Комисията уведомява Европейския парламент за намерението си да сключи доброволно споразумение. Компетентната парламентарна комисия може да внесе предложение за резолюция, с която се препоръчва приемане или отхвърляне на предложението и се уточняват условията, на които подлежи приемането или отхвърлянето.

Кодификация
Официалната кодификация е процедура, която цели да се отменят актове, предмет на кодификация, като те се заменят с един единствен акт. Консолидираната версия на акта включва всички внесени в него изменения от момента на неговото влизане в сила. Тя не съдържа никакви изменения по същество на дадения акт. Кодификацията допринася за по-лесното ориентиране в законодателството на Европейския съюз, което често търпи изменения. Компетентната парламентарна комисия по правните въпроси разглежда предложението за кодификация, направено от Комисията и, ако става въпрос за изменение по същество, се прилага опростената процедура за приемане на доклад, предвидена в чл. 46 от Правилника за дейността на ЕП. Парламентът се произнася с едно гласуване без изменения и разискване.

Разпоредби относно изпълнението и делегирането
Комисията може да въведе мерки за изпълнение в рамките на действащо законодателство. Тези мерки се представят на комитети, съставени от експерти на държавите-членки и се предават на Европейския парламент с цел информация или упражняване на контрол. По предложение на компетентната комисия, Парламентът може да приеме резолюция, с която възразява срещу мярката, като посочва, че проекта на мерки за изпълнение надхвърля правомощията, предвидени в съответния правен акт, не е съвместим с целта или съдържанието на основния акт или не спазва принципите на субсидиарност и пропорционалност, и отправя искане към Комисията да оттегли или измени проекта на мерки, или да внесе предложение по подходящата законодателна процедура.

Когато законодателен акт делегира на Комисията правомощието да допълва или изменя определени несъществени елементи на законодателен акт, компетентната комисия проучва всеки проект на делегиран акт, когато той е предаден на Парламента с цел упражняване на контрол, и може да представи на Парламента, в рамките на предложение за резолюция, всяко подходящо предложение в съответствие с разпоредбите на законодателния акт.

    

Право на инициатива

Законодателната инициатива принадлежи на Комисията. Обаче съгласно разпоредбите на Договора от Маастрихт, засилени от Договора от Лисабон, на Европейския парламент се предоставя правото на законодателна инициатива, по силата на което той може да прикани Комисията да представи за разглеждане законодателно предложение.

Годишно и многогодишно планиране
Съгласно Договора Комисията дава инициатива за годишното и многогодишното планиране на Съюза. С оглед на постигането на тази цел Комисията изготвя работната си програма, която представлява нейният принос към годишното и многогодишното планиране на Съюза. Европейският парламент вече си сътрудничи с Комисията в процеса на изготвяне на работната програма на Комисията, като Комисията отчита приоритетите, изразени от Парламента на този етап. След нейното приемане от Комисията, се предвижда тристранна процедура с участието на Парламента, Съвета и Комисията с оглед на постигане на споразумение относно планирането на Съюза.

В приложение XIV от Правилника за дейността на ЕП (Рамково споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия) се съдържат условията и редът, в т.ч. график.

Парламентът приема резолюция относно годишното планиране. Председателят отправя искане към Съвета да представи становище относно работната програма на Комисията и резолюцията на Парламента. Ако някоя от институциите не може да спази предвидения график, тя уведомява останалите институции за причините за закъснението и предлага нов график.

Инициатива съгласно член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Въз основа на доклад на една от своите комисии, съгласно член 225 от ДФЕС, Парламентът, действайки с мнозинство от съставляващите го членове, може да поиска от Комисията да внесе подходящо законодателно предложение. Същевременно Парламентът може да определи краен срок за внасянето на подобно предложение. Компетентната парламентарна комисия трябва да поиска предварително разрешение за това от Председателския съвет. Комисията може да приеме или да откаже да изготви поисканото законодателно предложение от Европейския парламент.

Предложение за акт на Съюза въз основа на правото на инициатива, предоставено на Парламента съгласно член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз, може да бъде представено и от отделен член на ЕП. Такова предложение се представя пред председателя на Парламента, който го разпределя за разглеждане от компетентната комисия. Тя може да реши да го представи на пленарно заседание (вж. по-горе).

Доклади по собствена инициатива
Доколкото договорите предоставят правото на инициатива на Европейския парламент, всяка парламентарна комисия може да изготви доклад по тема, която засяга нейните правомощия и да представи предложение за резолюция на Парламента. Всяка комисия трябва да поиска разрешение от Председателския съвет преди да изготви подобно предложение.