8-ми парламентарен мандат Владимир УРУЧЕВ

. – Авариите в Чернобил (1986 г.) и Фукушима (2011 г.) ясно показаха трансграничните последици за гражданите и околната среда. Това предопределя необходимостта от най-високи стандарти и гаранции за ядрената безопасност в световен мащаб, както и ангажираността на ЕС за подпомагане на тези цели в трети страни.
Съществуващите регулаторни рамки и най-добри практики в Съюза са надеждна основа за насърчаване на създаването на ефективна ядрена безопасност и радиационна защита, както и ефикасни гаранции за ядрените материали в трети страни.
Новият инструмент за сътрудничество с трети страни в сферата на ядрената безопасност предвижда съгласуваност с конвенциите за ядрена безопасност и управление на радиоактивните отпадъци, както и взаимно допълване с други международни организации и проекти в трети страни, с което се разширява обхватът на мерките и се избягва дублирането на разходите.
От особена важност е използването на резултатите от партньорски проверки от реномирани международни организации за планиране на сътрудничеството с трети страни.
Докладът препоръчва да се използват цялостни оценки на риска и безопасността („стрес тестове“) на съществуващите инсталации и новоизграждащите се централи за откриване на недостатъци и прилагане на най-високите стандарти за ядрена безопасност.
Инструментът също така насърчава по-голяма прозрачност и откритост на органите в трети страни в процесите на вземане на решения, свързани с безопасността на ядрените инсталации.

Уважаеми колеги,
Днес ЕП одобри с голямо мнозинство продължаването на програмата на Евратом за научни изследвания и обучение с внушителната сума от 770 млн. евро за следващите две години до новия период за планиране, който започва от 2021 г.
По този начин Парламентът показа, че сигурността на ядрените материали, ядрената безопасност и радиационната защита трябва да се поддържат на възможно най-високо ниво и постоянно да се подобряват с оглед защитата на човешкото здраве и околната среда, за което е необходима сериозна научно-изследователска дейност.
Специален акцент на програмата са изследванията, свързани с безопасното управление на радиоактивните отпадъци и по-нататъшното развитие на ядрените технологии, които предоставят изпитана възможност за ограничаване на климатичните промени и дългосрочното намаляване на изхвърляните парникови газове от енергийните инсталации.
Изследванията в областта на термоядрения синтез, целящи създаването на нов енергиен източник без въглеродни емисии, също са застъпени в програмата в нужния обем.
Необходима е съгласуваност на дейностите по Програмата на Евратом и програма „Хоризонт 2020“, което ще спомогне за по-силно взаимодействие между ядрените и неядрените изследвания и трансфер на знания в области като радиационната защита и медицинските научноизследователски програми или дейностите за подкрепа на мобилността на научните изследователи, което да допринесе за привлекателността на научноизследователската професия в ядрената област.

Днес Европейският парламент прие своя ключов доклад относно бъдещето на Общата селскостопанска политика след 2020 г., броени дни преди Европейската комисия да представи законодателните предложения по ОСП за следващия програмен период 2020 – 2027 г. в началото на месец юни.
Подкрепям така представената позиция на Европейския парламент, която призовава към запазване на общностния характер на политиката при съхраняване поне на сегашните нива на финансиране в следващата Многогодишна финансова рамка, за да се постигнат заложените амбициозни цели.
Предлаганият „нов модел“ на прилагане, при който на държавите членки се предоставя много по-голяма гъвкавост, следва да бъде ориентиран към постигането на конкретни резултати по отношение на ресурсната ефективност, околната среда и климата, както и да води до съществено опростяване за земеделските стопани.
Разпределението на директните плащания между държавите членки трябва да бъде справедливо и да отчита обективните критерии. В тази връзка е необходимо преразглеждане на настоящата система с оглед стимулиране на земеделските стопани, които активно упражняват селскостопанска дейност, за да изкарват прехраната си.
Ето защо предлаганите мерки, свързани с обвързване на подкрепата с постигането на допълнителни обществени ползи, по-висока ставка за първите хектари, постепенно намаляваща подкрепа за по-големите стопанства, както и въвеждане на задължителен таван на помощта на ниво Европейски съюз, биха спомогнали за постигане на тази цел.

Уважаеми колеги, днес приехме окончателно законодателния пакет за отпадъците, който трасира пътя за следващите 15 години за съвременно третиране на отпадъците в контекста на кръговата икономика, за промяна на мисленето и културата за отпадъците от „купи-използвай-изхвърли“ към устойчив модел за рециклиране и повторно използване.
Европа не може повече да губи 2.5 милиарда тона суровини годишно заради лошо управление на отпадъците. До 2025 г. поне 55% от битовите отпадъци от домакинствата и бизнеса трябва да бъдат рециклирани или подготвени за повторна употреба. Този дял трябва да достигне 65% към 2035 г. Целите за рециклиране на материалите за опаковане са още по-високи – 70% към 2030 г.
Депонирането на отпадъци в сметища трябва да стане изключение, като към 2035 г. максимум 10% битови отпадъци могат да попадат на сметищата с идеята към 2030 г. да бъде забранено депонирането на отпадъци, които могат да бъдат рециклирани или преработени за повторно използване.
Разделното събиране на текстилните, биоразградимите и опасните отпадъци трябва да стане задължително към 2025 г., а хранителните отпадъци трябва да намалеят с 50% към 2030 г., за което се изискват стимули за събиране и преразпределение на непродадените годни храни.
България има сериозен път да извърви към тези цели от сегашните 64% изхвърлени отпадъци на сметищата и само 32% рециклиране.

Уважаеми колеги, одобрената от ЕП изменена Директива относно енергийните характеристики на сградите е първото от осемте законодателни предложения от пакета „Чиста енергия за всички европейци“ по време на българското председателство на Съвета на ЕС.
Директивата поставя за цел към 2050 г. сградите да са близо до нулево енергийно потребление. Постигането на целта ще стане с дългосрочни национални стратегии за поддръжка и ремонт на жилищните и обществените сгради, съдържащи пътни карти за сградните фондове до 2050 г. с междинни цели на всеки кръгли десет години. Това е необходимо за сигурност на инвестициите и за създаване на нови форми за финансиране на граждани и предприятия, подобряващи енергийната ефективност на сградите.
Обновеното законодателство въвежда нов механизъм за интелигентността на сградите, отчитащ потенциала на сградите да подобрят своята дейност, като приспособят потреблението на енергия към нуждите на обитателите по интелигентен начин. При смяна на източника на отопление стават задължителни автоматичните устройства за регулиране на температурата, въвеждат се строги правила за проверка на отоплителните и климатичните инсталации и за автоматизация на сградите.
Директивата въвежда изисквания за електромобилност – при повече от 10 паркоместа ще трябва да има поне една зареждаща станция за електромобили. Предвидени са и измерими индикатори за напредък, за да се следи изпълнението.

През следващото десетилетие ще действа обновена европейска схема за търговия на въглеродни емисии, която осигурява тяхното намаляване поне с 40% до 2030 г. и постигане на по-високи цени за въглеродните квоти. Едновременно с това, новата регулация предвижда необходимата защита за индустриите, изложени на риск от въглеродно преместване.
Постигането на нисковъглеродно бъдеще не би било възможно без иновации и развитие на нови технологии. Затова приветствам създаването на нов Фонд за иновации от 450 млн. квоти (над 3 млрд. евро по днешните цени на квотите), който ще подпомага развитието на нисковъглеродни технологии.
Отбелязвам и справедливото решение за отчитане на затрудненията при изпълнението на декарбонизационните цели от страните, които имат доходи под 60% от средните за ЕС, включително България. Десетте страни с такива доходи ще бъдат подпомагани в прехода към нисковъглеродна икономика и модернизацията на своята енергетика от Фонда за модернизация (310 млн. квоти) и безплатни квоти, предоставяни по правилата за държавна помощ.
Паралелно с това трябва да е ясно, че през следващия период на действие на схемата за търговия с емисии въглищната енергетика ще има по-малко възможности за подпомагане през предвидените в регулацията фондове, което е твърде сериозно предизвикателство за много от страните членки, разчитащи в голяма степен на въглищата за осигуряване на енергийната си сигурност.

Днес ЕП направи амбициозна крачка към възобновяемото енергийно бъдеще на Европа, приемайки задължителна общоевропейска цел от 35% ВЕИ до 2030г.
Компромисно ще има и национални цели, които могат да се разминават до 10% от общата цел при определени условия. Безусловно новата директива дава допълнителен тласък за развитие на ВЕИ сектора, при което ще се избегнат някои лоши практики в миналото, свързани с поголовното субсидиране на тези източници.
Държавите членки трябва да толерират потребителите, които произвеждат, съхраняват и потребяват възобновяема електроенергия на собствена територия, без да плащат данъци и такси, без да бъдат обект на необосновани и дискриминационни процедури при присъединяване. Едновременно с това нарастващият дял на ВЕИ вече ще изисква участие в балансирането на енергийните системи наред с другите енергийни източници.
До 2030 г. 12% от енергията в транспорта трябва да идва от ВЕИ. Биогоривата от първо поколение, произвеждани от хранителни и фуражни култури се ограничават на нивото от 2017 г. с максимум от 7%. Това не е добра новина за сектора, но поне позволява на съществуващите инсталации да продължат да работят.
Предвижда се по-широко навлизане на електрически возила, за което ще трябват точки за зареждане на бензиностанциите по Европа. Биомасата ще продължи да се използва, но при по-устойчиви изисквания.

Приетата днес задължителна на европейско ниво цел от 35% енергийно спестяване до 2030 г. в Директивата за енергийна ефективност е добър старт за водене на преговори със Съвета, който е далеч по-малко амбициозен в своя общ подход по това законодателно досие. При това трябва да отбележа, че разумът надделя и ЕП изостави целта от 40% като нереалистична за постигане по-икономически ефективен начин.
Отпадането на задължителните национални цели при гласуването днес е също знак за желание да се постигне компромис със Съвета по това важно законодателство. За компромиса ще допринесе и предоставянето на значителна свобода за действие в държавите членки за постигане на общата цел чрез запазване на гъвкавостта в определянето на конкретните мерки за по-висока енергийна ефективност, включително без да са задължени да спазват конкретни цели за реновиране на обществените сгради.
Безусловно енергийната ефективност спомага за намаляване на енергийната бедност, но последната няма как да бъде изкоренена с въвеждане на изкуствени квоти. Нека държавите членки намерят най-ефективните решения, отчитащи местните условия и потенциални възможности.
Подобряването на енергийната ефективност не е евтина политика и трябва да се балансира с това, че носи ползи за европейските граждани и бизнес, отваря нови работни места, намалява емисиите от енергетиката и вноса на горива.

Изграждането на Енергийния съюз навлезе в същинската си фаза с цялостното преразглеждане на енергийното законодателство. Този съюз обхваща широка гама политики, от функционирането на енергийния пазар и енергийните системи, до спасяването на планетата от климатичните промени. Тези политики си взаимодействат, като допринасят едновременно и поотделно за постигане на петте цели на Енергийния съюз.
Приветствам подхода за секторно законодателство (възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна свързаност, схема за търговия на емисии, пазарни регулации и пр.) с конкретни задължителни цели на европейско ниво, за достигането на които трябва да допринесе всяка държава членка. Това налага да се въведе механизъм за планиране в отделните страни, проследяване на изпълнението и коригиране, ако общоевропейските цели не се достигат с предвидените мерки.
Докладът за управлението на енергийния съюз урежда този механизъм за разработване и докладване на националните планове, тяхното оценяване и одобряване от Комисията, критерии за напредък и проследяването му, както и процедурата за коригиране, когато е необходимо.
Важен елемент е въвеждането на регионалното сътрудничество в законодателния акт, което е от съществено значение за ефективното функциониране на единния енергиен съюз.
Оставам обаче с резерви дали с този регламент не се въвежда допълнителна бюрократична тежест върху страните членки с твърде късите периоди за преразглеждане на всеобхватните национални планове.

Уважеми колеги,
Информацията за енергопотреблението на продуктите има значителен принос за икономиите и намаляването на сметките за енергия. Информираният избор на клиентите е мощен инструмент за стимулиране на иновациите и инвестициите в производството на по-енергийно ефективни продукти.
Сегашната скала за етикетиране не съответства на постигната ефективност на продуктите, а натрупването на твърде много А+++ продукти затруднява потребителя и нарушава доверието в етикетирането. Приветствам окончателното приемане на първо четене на новия Регламент за енергийно етикетиране на продуктите за бита като по-подходящ инструмент за хармонизирани в целия Съюз еднакви изисквания и критерии за етикетиране, което осигурява равнопоставеност в свободното движение на стоки в ЕС.
Отбелязвам намереното разумно решение за преобразуване на скалата в енергийни категории от А до G, като най-високите категории А и В няма да са запълнени още от самото начало. Комисията се задължава да разработи продуктова база данни, която ще играе централна роля в една ориентирана към гражданите информационна система. ЕС следва най-после да разполага с централна система за регистриране на продуктите и с публично достъпна база данни, каквато имат САЩ, Китай, Австралия и други пазари.
Доверието на клиента пряко зависи и от надзора на пазара на европейско и национално ниво, за което регламентът предвижда силни и съвременни инструменти.

Гласувах за „СЕТА“, гласувах за търговията с правила. Нека в историята разчетем, че нашите страни са имали най-силно развитие и благосъстояние, когато са търгували с други държави. Това е напълно логично, защото затварянето в собствените ни страни би довело до бързо насищане на сравнително малкия пазар и неминуема стагнация на развитието.
„СЕТА“ е всеобхватно споразумение, най-напредничавото и най-съвременното, което някога ЕС е виждал, основано на нашите ценности и стандарти, които защитаваме и с които се гордеем. Съжалявам, че крайно леви и крайно десни идеологически течения отхвърлят „СЕТА“, създават негативни възприятия и страх у хората. Може би искат да търгуваме с други страни, а не с Канада, една от най-близките ни страни по ценности и начин на живот.
Споразумението не е набързо реализирана прищявка, а в течение на седем години преговори са обмисляни всички аспекти и възможни влияния върху ЕС и политиките в сферите на социалната защита, околната среда, здравеопазването и т.н. Няма сфера, за която да не са предвидени механизми за защита. Затова неслучайно „СЕТА“ се смята за златен стандарт за такива споразумения и ще определя правилата в бъдещата търговска политика на Съюза.
„СЕТА“ означава за Европа растеж, а следователно повече работни места, по-добри доходи за гражданите и нови възможности за достоен живот.

Уважаеми колеги, подкрепих предложението за резолюция, която поставя за цел опростяването на процедурата за одобрение и регистрация на биологичните пестициди с нисък риск.
Съществуващата правна уредба на ниво ЕС съдържа правила относно биологичните и химическите пестициди с нисък риск, но не прави разлика между последните. Масово употребяваните химически пестициди оказват неблагоприятно въздействие върху околната среда и почвата и създават опасност за здравето на хората. Биологичните пестициди с нисък риск, от друга страна, произхождат от микроорганизми, ботанически продукти и полухимикали и представляват добра алтернатива на химическите пестициди.
Биологичните пестициди са подходящи както за земеделските производители, така и за обикновените потребители. Употребата на пестициди с биологичен произход гарантира производството на безопасни храни, подпомага запазването на биоразнообразието и благоприятства устойчивото развитие на селското стопанство.
Съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 активните вещества се одобряват на ниво ЕС, а разрешението за пускане на пазара на самите продукти за растителна защита е от компетентността на държавите членки.
Ето защо считам, че е необходимо Европейската комисия да преразгледа Регламент (ЕО) № 1107/2009 и да предприеме мерки за ускоряване на процедурата по оценка и регистрация на биологичните пестициди с нисък риск. По този начин ще се преодолее съществуващата икономическа бариера за производителите за пускането на биологични пестициди на европейския пазар.