Kirjalikud selgitused hääletuse kohta Ivo HRISTOV

Докладът засяга, наред с другото, политическо-административно новаторство - а именно създаването на „избирателен район, обхващащ цялата територия на Съюза“. Това предложение, в контекста на засилващия се държавнически егоизъм, ясно онагледен от поведението на Нидерландия и Австрия по време на гласуването на решението за присъединяването на България и Румъния към т.нар. Шенгенско пространство през 2022, на този етап е, за съжаление, химерно и би създало по-голям изборен дисбаланс в представителността в Европейския парламент. Транснационални листи биха били противовес на даване на видимост на по-малките държави, култури и езици и по естествен път биха дали по-голяма тежест на кандидати с езици, които могат да достигнат до повече избиратели, а оттам и по-голяма национална представителност на големите държави в сравнение със сега.
В допълнение, никой избран за член на Европейския парламент не може да бъде заставен да не гласува съобразно национални предпочитания и интереси.
За да има автентично и независимо европейско политическо управление, подобен избирателен район би имал своето място за в бъдеще, но за съжаление до Европейските избори 2024-2029 е практически невъзможно да се създаде справедлив представителен механизъм. Тъй като смятам, че е рано за подобно иновативно изборно предложение, аз не съм в позиция да подкрепя този доклад и гласувах „въздържал се“.

Без съмнение протеините са от съществено значение както за някои подсектори на селското стопанство – като например животновъдство, така и за производството на храни за консумация от човека. Статистиката показва, че близо три четвърти от фуражния протеин, използван в ЕС, се произвеждат тук, но при високопротеиновите суровини този дял е под една трета, а остатъкът е внос. Това обуславя нуждата от Европейска стратегия за протеините. Същевременно обаче смятам, че европейският подход на взимане под внимание на ясно заявени позиции на европейските граждани, особено по въпроси като генетично модифицирани организми, за които все по-често се използва евфемизмът „нови геномни техники“, или консумацията на протеини от насекоми, не следва да се пренебрегва в такъв стратегически документ.
Макар документът да очертава важни аспекти от въпроса, свързани с производството на протеини, аз не мога да дам своя глас на подкрепа за текст, който се опитва да легитимира практики, които не се ползват с одобрението на мнозинството европейци и българи в частност, като например използване на генни модификации или протеини от насекоми. Затова гласувах против предложението в този му вид.

Дребномащабният риболов е гръбнакът на рибарството в моята родина. Над 95% от рибарския флот в България попада в тази категория. Черно море има ясна сезонност, която обуславя по-краткия период за риболов в него. Голяма част от рибарите в България са възрастни.
Вярвам, че към тях е важно да има адаптиран подход, който да гарантира, че ще могат да съхранят поминъка си в бъдеще без затруднения и допълнителни разходи. Приветствам идеята да се предостави финансова помощ за оборудване от бъдещия Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури.
Въпреки това, смятам, че предложеният текст не гарантира интересите на дребните рибари по българското Черноморие. Тъй като ключови предложения за изменения, които отразяват техния интерес, не станаха част от мандата за междуинституционален преговор, аз не бях в позиция да дам подкрепата си за така измененото предложение за регламент.

Веществото димоксистробин през 2015 г. е било включено в „списъка с кандидати за замяна“ с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/408, освен другото и поради това, че се счита, че то има свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система, които могат да имат вредно въздействие върху хората.
Също така смятам, че е неприемливо дадено вещество, за което е известно, че отговаря на критериите за изключване на активни вещества, които са мутагенни, канцерогенни и/или токсични за репродукцията или имат свойства, водещи до нарушения на функциите на ендокринната система, да продължава да бъде разрешено за употреба в Съюза, като по този начин се излагат на риск общественото здраве и околната среда.
Споделям мнението, че решението за удължаване на срока на одобрение на веществото димоксистробин не е в съответствие с критериите за безопасност, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009. Поради тези причини аз гласувах „за“ настоящата резолюция.

Подкрепих резолюцията относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB614 × T304-40 × GHB119, защото смятам, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) № 1829/2003.
Бих искал да изразя своето силно разочарование, че Комисията е продължила да разрешава вноса в Съюза на ГМО въпреки текущите възражения от страна на Парламента и факта, че мнозинството от държавите членки са гласували против.
Европейското общество е поляризирано по темата, като в страни като моята – България, освен законова забрана, има и силно обществено неодобрение към отглеждането на генетично модифицирани организми заради липсата на достатъчно информация за трайния им ефект върху здравето на човека, животните и околната среда като цяло.

Подкрепих резолюцията относно проекта на решение за изпълнение на Комисията за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MZIR098 (SYN-ØØØ98-3), защото смятам, че проектът на решение за изпълнение на Комисията превишава изпълнителните правомощия, предвидени в Регламент (ЕО) №1829/2003.
Бих искал да изразя своето силно разочарование, че Комисията е продължила да разрешава вноса в Съюза на ГМО въпреки текущите възражения от страна на Парламента и факта, че мнозинството от държавите членки са гласували против.
Европейското общество е поляризирано по темата, като в страни като моята – България, освен законова забрана, има и силно обществено неодобрение към отглеждането на генетично модифицирани организми заради липсата на достатъчно информация за трайния им ефект върху здравето на човека, животните и околната среда като цяло.

Гласувах „за“ резолюцията относно бъдещите предизвикателства пред правата на жените в Европа в контекста на Пекинската декларация и Платформата за действие от 15 септември 1995 г. Подкрепям призива към Комисията и държавите членки за изпълнение на целите за устойчиво развитие, и по-конкретно за осигуряване на универсален достъп до здравеопазване, образование и заетост.
Същевременно изразявам резерви относно параграфи 34 и 35 на резолюцията, които призовават за ратифициране на Конвенцията от Истанбул. Текстът е в противоречие с решението на Конституционния съд, което гласи, че международният документ не съответства на българската конституция.

Европейската програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост извежда на преден план необходимостта от осигуряване на възможности за повишаване на квалификацията, преквалификация и добиване на хоризонтален тип умения, които способстват за бързото приспособяване към нова работна среда.
Подкрепям предложенията за целеви действия, които улесняват прехода към ерата на дигиталната икономика и работят в посока намаляване на съществуващия дефицит на умения в рамките на Съюза. Навлизането на технологии, базирани на изкуствения интелект, се очаква да преструктурира трудовите модели, увеличавайки значимостта на цифровите умения и цифровата грамотност.
Споделям виждането, че трябва да се търси баланс по отношение на инвестициите в дигиталната инфраструктура, от една страна, и човешкия капитал, от друга страна. Бързото навлизане на новите технологии представлява предизвикателство и за образователните системи, които следва да се адаптират с бързи темпове.

Дадох подкрепата си за доклада относно намаляването на неравенството, със специален акцент върху бедността сред работещите, споделяйки виждането, че имаме налице структурен проблем, който значително се изостри в контекста на пандемията. Кризата, предизвикана от COVID-19, постави в уязвима ситуация и работниците, които упражняват нестандартни форми на заетост.
Социалните неравенства вследствие на загубата на работни места и увеличаването на несигурната и нетипична заетост нараснаха експоненциално. Данните сочат, че към днешна дата близо 95 милиона души в рамките на Европейския съюз са изложени на риск от бедност и социално изключване. В тази връзка смятам за нужно да разполагаме с подходяща законодателна рамка, която да гарантира достойни минимални работни заплати за всички категории трудещи се. На работещите през онлайн платформи също следва да се осигури адекватна социална закрила.

През последните няколко десетилетия, за съжаление, човечеството е оказало трайно негативен ефект върху състоянието на не малка част от рибните запаси в Световния океан. Освен директната човешка дейност, фактори като промяна на климата също оказват влияние и водят до промяна в поведението и разпространението на редица рибни и нерибни видове. Намирам за изключително притеснителна тенденцията за свърхексплоатиране на ресурсите, защото това ще има отражение и последствие върху бъдещите възможности за развитие на сектора.
За да се предотврати тази тенденция, е необходима точна експертна оценка относно наличните рибни и нерибни запаси. В тази връзка смятам призива към Европейската комисия и държавите членки за повече ресурси за научна дейност за изключително важен и уместен.
При изготвяне на последващи стъпки за подобряване на запасите в моретата не трябва да забравяме мястото и ролята на дребномащабния и крайбрежния риболов, които освен икономическа, имат и продоволствена функция. Това е изключително важно за страни като България, където дребномащабият риболовен флот съставлява близо 95% от целия рибарски флот.
Поради тази причина аз дадох своя глас „за“ този доклад.