Европейският парламент,

—  като взе предвид член 15 и член 16 от Договора за Европейския съюз и член 235 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 и 26 март 2010 г., от 17 юни 2010 г., от 16 септември 2010 г., от 28 и 29 октомври 2010 г., от 16 и 17 декември 2010 г., от 4 февруари 2011 г., от 24 и 25 март 2011 г., от 23 и 24 юни 2011 г., от 23 октомври 2011 г., от 9 декември 2011 г., от 1 и 2 март 2012 г., от 28 и 29 юни 2012 г., от 18 и 19 октомври 2012 г., от 13 и 14 декември 2012 г., от 7 и 8 февруари 2013 г., от 14 и 15 март 2013 г. и 27 и 28 юни 2013 г.,

—  като взе предвид декларациите на държавните и правителствени ръководители на Европейския съюз след неформалните срещи на членовете на Европейския съвет, състояли се на 26 октомври 2011 г. и 30 януари 2012 г.,

—  като взе предвид резолюцията си от 7 май 2009 г. относно въздействието на Договора от Лисабон върху институционалния баланс на Европейския съюз(1);

—  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно подобряване на организацията на изборите за Европейски парламент през 2014 г.(2),

—  като взе предвид членове 48, 110 и 127 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A7‑0336/2013),

A.  като има предвид, че Договорът от Лисабон даде на Европейския съвет статут на европейска институция, без да промени неговата роля тъй като по силата на член 15, параграф 1 от Договора за Европейския съюз „Европейският съвет дава на Съюза необходимия тласък за неговото развитие и определя неговите общи политически насоки и приоритети. Той не изпълнява законодателни функции.“;

Б.  като има предвид, че Парламентът съзнава напълно независимостта на Европейския съвет и предоставената му от Договорите важна роля;

В.  като има предвид обаче,че под натиска на кризата, ролята на Европейския съвет значително се засили: умножиха се извънредните заседания, разгледани бяха въпроси, които обикновено се обсъждат на равнище Съвет на министрите; като има предвид, че в това отношение Европейският съвет надвиши същественото разпореждане на Договора, че той няма законодателни функции;

Г.  като има предвид, че изкушението на държавните и правителствени ръководители да прибягват до междуправителствени способи излага на опасност „общностния метод“, в нарушение на Договорите;

Д.  като има предвид, че за засилването на демократичния характер на процеса на вземане на решения трябва да се прилагат съответните средства за парламентарен контрол;

Е.  като има предвид, че по силата на Договора от Лисабон членовете на Европейския съвет са отговорни индивидуално пред собствените си парламенти, но са колективно отговорни единствено пред себе си;

Ж.  като има предвид, че на председателя на Европейския съвет беше поверена ролята да прави предложения, най-често заедно със своите партньори от други институции, и че по този начин той фактически стана главен преговарящ от името на държавите членки по въпроси, които от влизането в сила на Договора от Лисабон, попадат в полето на действие на процедурата на съвместно вземане на решение;

З.  като има предвид, че със съгласието на органите на Парламента, и по-специално чрез размяна на писма, председателят Ван Ромпой се стреми да се взема под внимание по оптимален начин изискванията за информираност и прозрачност: той се срещна лично с председателите на комисии, докладчиците или шерпите на Парламента по няколко важни теми; отговори на писмени въпроси; докладва редовно за заседанията на Европейския съвет пред пленарното заседание или пред разширения Председателски съвет и поддържа многобройни контакти с председателите на групи;

И.  като има предвид, че тази практика заслужава да й се придаде официален характер, за да служи за прецедент в бъдеще, както и че тя заслужава също така да бъде подобрена; като има предвид, че по въпроса за европейската патентна система, Европейският съвет постави под въпрос законодателно споразумение, постигнато между Парламента и Съвета; че относно икономическото управление, Европейският съвет счета за необходимо да договори наново разпоредби, идентични с тези, които вече бяха приложими по силата на по-раншен регламент; че относно европейския орган за банков надзор, Европейският съвет прие последователно две противоречащи си позиции в рамките на една година, което той би могъл да избегне, ако бе взел предвид в по-голяма степен позицията на Парламента; като има предвид, че многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. доведе до истински „въоръжен грабеж“ спрямо законодателния процес, тъй като законово необходимото единодушие в рамките на Съвета бе постигнато единствено чрез предрешаването на някои основни политически решения в законодателните регламенти по отношение на политиките, които да бъдат финансирани, което сведе ролята на Парламента в съответните области до изменянето на разпоредби от второстепенно значение;

Й.  като има предвид, че във всички тези случаи, по дефиниция най-важните, липсата на официален диалог между Парламента и Европейския съвет попречи на Парламента да играе пълноценно ролята си на съзаконодател, съгласно предвиденото от Договорите; като има предвид, че често официалните събеседници на представителите на Парламента не разполагат с правомощия действително да ангажират съответните правителства; като има предвид, че макар на теория действащите председатели на Съвета и Съвета по общи въпроси(3) да продължават да отговарят за подготовката на заседанията на Европейския съвет, е все по-очевидно, че те играят само ограничена или техническа роля; като има предвид, че традиционното встъпително слово на председателя на Европейския парламент при откриването на заседанията на Европейския съвет, не е достатъчно като процедура;

K.  като има предвид, че Европейският парламент не може да призове председателя на Европейския съвет за разискване преди заседанията на Европейския съвет; като има предвид, че Парламентът не се организира добре за разискванията, на които председателят докладва след заседанията на Европейския съвет;

Л.  като има предвид обаче, че е похвален фактът, че няколко правителствени ръководители на държави—членки на ЕС търсят трибуната на Европейския парламент за дебати относно бъдещето на Европа;

M.  като има предвид, че работата на Съвета на министрите поражда сериозна загриженост, и че очевидно нито Европейският съвет, нито ротационното председателство успяват да издигнат неговата работа до желаните стандарти за бързина, стратегия, последователност, съгласуваност и прозрачност; като има предвид, че подобни недостатъци във втората законодателна камара нарушават законотворчеството в Европейския съюз;

Н.  като има предвид, че член 17, параграф 7 от Договора за Европейския съюз ще се приложи за първи път след следващите европейски избори; като има предвид, че тази основна разпоредба е насочена към избора на председател на Комисията от гражданите посредством избора на техните представители, съгласно логиката на парламентарния режим на управление; като има предвид, че този резултат може да бъде постигнат само ако европейските политически партии, Парламентът и Европейският съвет действат в този дух, в съответствие с техните отговорности, по-специално в рамките на консултациите за практическото прилагане на Декларация № 11, приложена към Договора от Лисабон;

1.  Счита, че в светлината на опита от тези последни четири години, е необходимо подобряването и придаването на официален характер на работните отношения между Европейския съвет и Парламента: счита, че това може да се осъществи под формата на съвместна декларация, или на междуинституционално споразумение, или на размяна на писма;

2.  Споделя становището, че освен в изключително спешни обстоятелства, всяко заседание на Европейския съвет следва да бъде предшествано от разискване в Европейския парламент, позволяващо приемането на резолюция, като председателят на Европейския съвет представи лично пред него въпросите, включени в дневния ред; счита, че Парламентът и Европейският съвет трябва да организират работата си по такъв начин, че да дадат възможност на Парламента да оповестява своевременно своето становище по съответните въпроси и да позволят на председателя на Европейския съвет след всяко заседание на Европейския съвет да докладва пред пленарното заседание; подчертава, че доколкото е възможно, заседанията на Европейския съвет следва да не се провеждат по време на седмиците на пленарните заседания на Парламента;

3.  Посочва, че заключенията на Европейския съвет имат стойност на указания за воденето на преговори за министрите от Съвета, но че в никакъв случай те не представляват „червени линии“, по които не може да се преговаря с Парламента; призовава за въвеждането на стандартна формулировка в заключенията на Европейския съвет, която да припомня разпоредбите на член 15, параграф 1 от Договора за Европейския съюз;

4.  Настоятелно призовава, когато представителите на Парламента и на Съвета сключат споразумение в рамките на законодателната процедура, Европейският съвет да се въздържа от по-нататъшно обсъждане на неговото съдържание, освен ако действащото председателство не уточни, че споразумението е било ad referendum;

5.  Предлага председателят на Европейския съвет и Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да бъдат поканени, заедно с председателя на Комисията, да участват веднъж годишно в общо разискване относно вътрешното и външното положение на Съюза, без това да се застъпва със съществуващия годишен дебат за състоянието на Съюза, по време на който председателят на Комисията представя своята работна програма и докладва за своята дейност на Парламента, пред който е отговорен;

6.  Припомня, че за разлика от председателя на Комисията, председателят на Европейския съвет не е отговорен пред Парламента и че организацията на разисквания с негово участие трябва да отразява това, като същевременно позволява на членовете на ЕП, различни от председателите на групи, да водят диалог с председателя на Европейския съвет; счита обаче, че процедурата на въпроси с искане на писмен отговор не е подходяща;

7.  Отправя искане всеки път, когато Европейският съвет е инициатор на план за действие или процедура, които имат вероятно законодателно измерение, участието на Европейския парламент да се решава своевременно в сътрудничество с Парламента под формата, която изглежда подходяща за всеки отделен случай; настоява, че председателят на Парламента следва да участва пълноценно в заседанията на Европейския съвет, когато се разглеждат междуинституционални въпроси, като Европейският парламент и Европейският съвет следва да адаптират съответно своите вътрешни правила, за да уточнят избора на своите съответни представители и на начина, по който те получават мандат за преговори и по който докладват за тях;

8.  Призовава Европейския съвет преди началото на кампанията за европейските избори да съобщи ясно по какъв начин възнамерява, доколкото се отнася до него, да уважи избора на европейските граждани при процедурата, водеща до избора на председател на Комисията, в съответствие с член 17, параграф 7 от Договора за Европейския съюз, в рамките на консултациите, които следва да бъдат организирани между Парламента и Европейския съвет, с цел практическото прилагане на Декларация № 11, приложена към Договора от Лисабон; припомня, че е от значение да се открои по-ясно и подчертае европейския характер на избирателната кампания; призовава всеки от членовете на Европейския съвет да обяви предварително как смята да уважи вота на своите сънародници с предложението си на един или няколко кандидата от своята държава за поста на комисар;

9.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, Съвета и Комисията, както и на държавните и правителствени ръководители и на парламентите на държавите членки.

(1) OВ C 212 E, 5.8.2010 г., стр. 82. (2) Приети текстове, P7_TA(2013)0323. (3) Вж.член 16 от Договора за Европейския съюз.