Парламентарен надзор върху агенциите за сигурност и разузнавателните служби в ЕС

15-06-2011

В настоящото проучване се прави оценка на надзора върху националните агенции за сигурност и разузнавателните служби от страна на парламентите и специализираните непарламентарни надзорни органи с оглед да се определят добрите практики, които могат да обогатят подхода на Европейския парламент към засилване на надзора върху Европол, Евроюст, Frontex и в по-малка степен върху Sitcen. В проучването се предлагат поредица подробни препоръки (включително в областта на достъпа до класифицирана информация), формулирани въз основа на задълбочена оценка на: 1) функциите и правомощията на тези четири органа понастоящем; 2) съществуващите разпоредби за надзор върху тези органи от страна на Европейския парламент, съвместните надзорни органи и националните парламенти; и 3) институционалната и правна рамка за парламентарен и специализиран контрол върху агенциите за сигурност и разузнавателните служби в държавите-членки на ЕС и другите основни демокрации.

В настоящото проучване се прави оценка на надзора върху националните агенции за сигурност и разузнавателните служби от страна на парламентите и специализираните непарламентарни надзорни органи с оглед да се определят добрите практики, които могат да обогатят подхода на Европейския парламент към засилване на надзора върху Европол, Евроюст, Frontex и в по-малка степен върху Sitcen. В проучването се предлагат поредица подробни препоръки (включително в областта на достъпа до класифицирана информация), формулирани въз основа на задълбочена оценка на: 1) функциите и правомощията на тези четири органа понастоящем; 2) съществуващите разпоредби за надзор върху тези органи от страна на Европейския парламент, съвместните надзорни органи и националните парламенти; и 3) институционалната и правна рамка за парламентарен и специализиран контрол върху агенциите за сигурност и разузнавателните служби в държавите-членки на ЕС и другите основни демокрации.

Външен автор

Aidan WILLS (Geneva Centre for the Democratic Control of Armed Forces - DCAF) and Mathias VERMEULEN (European University Institute - EUI)