Търсене

Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) е важен инструмент на демокрацията на участието в Европейския съюз, който позволява един милион граждани на ЕС, живеещи в най-малко една четвърт от държавите членки, да приканят Комисията да внесе предложение за законодателен акт с оглед прилагането на Договорите на ЕС. От влизането в сила на Регламент (ЕС) № 211/2011, с който бяха установени подробни процедури и условия за ЕГИ, на Комисията са представени три успешни инициативи.

Катастрофалните последици от Втората световна война и постоянната заплаха от конфронтация Изток-Запад превръщат помирението между Франция и Германия в основен приоритет. Споделянето на промишлеността за въглища и стомана между шест европейски държави, установено с Договора от Париж от 1951 г., е първата стъпка към европейска интеграция. Римските договори от 1957 г. укрепват основите на тази интеграция и подкрепят идеята за единно бъдеще за шестте европейски държави.

Чрез упражняване на различните си функции Парламентът изпълнява пълноценно институционалната си роля при изготвянето на европейските политики. Спазването на демократичните принципи на европейско равнище се осигурява чрез участието му в законодателния процес, бюджетните му правомощия и правомощията за контрол, участието му в преразглеждането на Договорите, както и правото му да предприема действия пред Съда на ЕС.

Настоящият информационен фиш представя предисторията и най-съществените разпоредби на Договора от Лисабон. Целта е да се изясни историческият контекст за възникването на най-новия основополагащ текст на ЕС на основата на предходните текстове. Конкретните разпоредби (с препратки към съответните членове) и тяхното въздействие върху политиките на Европейския съюз са обяснени по-подробно в информационните фишове, посветени на отделните политики и въпроси.

Основното развитие в рамките на ранните Договори е свързано със създаването на собствени ресурси на Общността, укрепването на бюджетните правомощия на Парламента, избирането на членовете на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори и създаването на европейската парична система. Влизането в сила на Единния европейски акт през 1986 г., с който съществено се променя Римският договор, затвърждава европейската интеграция чрез създаване на голям вътрешен пазар.

Договорът от Ница подготвя само частично Европейския съюз за важните разширявания на Изток и на Юг от 2004 г. и 2007 г. Поради това, в отговор на запитванията, повдигнати в Декларацията от Лаакен, Европейският конвент относно бъдещето на Европа полага усилия да създаде нова правна основа за Съюза под формата на договор за създаване на конституция за Европа. Вследствие на отрицателните резултати от референдумите в две държави членки, този договор не е ратифициран.

Заедно с Европейския парламент Съветът е институцията, която приема законодателството на ЕС чрез регламенти и директиви и изготвя решения и незадължителни препоръки. В областта на своите правомощия той взема решения с обикновено мнозинство, квалифицирано мнозинство или с единодушие в зависимост от важността на акта, за който е необходимо неговото одобрение.

Европейският съвет, който включва държавните или правителствените ръководители на държавите членки, дава необходимия тласък на Европейския съюз за неговото развитие и определя неговите общи политически насоки. Председателят на Комисията е също член без право на глас. Председателят на Европейския парламент се обръща към Европейския съвет в началото на заседанията му. С Договора от Лисабон Европейският съвет се установява като институция на Съюза и му се осигурява дългосрочно председателство.

Комисията е институцията на ЕС, която притежава монопол върху законодателната инициатива и важни изпълнителни правомощия в области на политиката като конкуренцията и външната търговия. Тя е основният изпълнителен орган на Европейския съюз и се състои от колегиум от членове, включващ по един представител от държава членка. Тя председателства също така комисиите, отговарящи за прилагането на правото на ЕС. Предишната система на комитология беше заменена с нови правни инструменти, а именно актове за ...

В общата външна политика и политика на сигурност, както и в още няколко области като засиленото сътрудничество, някои назначения и преразглеждането на договори, процедурата за вземане на решения се различава от преобладаващата обикновена законодателна процедура. Отличителна черта в тези сфери е по-силният компонент на междуправителственото сътрудничество. Предизвикателството във връзка с кризата с обществения дълг провокира увеличена употреба на такива механизми за вземане на решения, по-специално ...